Филипинецът и пияният

Филипинецът и пияният

Жанры: Классическая проза

Авторы:

Просмотров: 28

Уилям Сароян
Филипинецът и пияният

Гръмогласният мъж с кафявото сако от камилска вълна не беше зъл по природа, а само пиян. Той изведнъж намрази дребния, добре облечен филипинец и почна да го преследва из чакалнята, казвайки му да се маха и да не се мотае сред белите. Хората чакаха парахода, който щеше да прекоси залива и да ги отведе в Оукланд.

Ако не беше пиян, може би никой нямаше да му обърне внимание, но в това състояние създаваше в чакалнята смут и макар всички да бяха по-скоро на страната на филипинеца, очевидно никой не искаше да защити горкото момче, което все повече губеше самообладание. Наоколо имаше толкова много народ, а пияният все се буташе в него и повтаряше:

— Казах ти да си вървиш. Хайде, да те няма! Изчезвай! Двайсет и четири месеца съм воювал във Франция, аз съм чистокръвен американец, а ти да си знаеш мястото! Какво търсиш сред белите?

Момчето се измъкваше пъргаво и учтиво от погледа на пияния и се шмугваше в тълпата. Не му отговаряше, само гледаше да се държи прилично. Отскачаше ту вляво, ту вдясно, а пияният се препъваше подире му. Злобата му растеше и той взе да ругае момчето.

— Вие, синковци, сте най-добре облечените хора в Сан Франциско. Пък уж си изкарвате хляба с миене на чинии. Нямате право да носите такива хубави дрехи.

Псуваше тъй много, че взе да прекалява, а жените трябваше да се правят на глухи и че не чуват ни дума от пиянските му брътвежи.

Когато отвориха централната врата, младият филипинец се шмугна чевръсто между хората, отскубна се от пияния и се качи пръв на парахода. Изтича в един ъгъл, приседна за миг, после отново скочи и взе да търси друго, по-закътано място. Пияният беше на другия край на парахода. Филипинецът го чу да ругае, потърси с поглед по-притулено място и се втурна в клозета. Влезе в една открита кабина и залости вратата. Пияният го последва и заразпитва другите мъже не са ли виждали момчето. Заяви, че е чистокръвен американец и че е раняван два пъти през войната. В клозета се разпсува още по-невъздържано с думи, които не би употребил в присъствието на дами. Почна да се навежда и да наднича под заключените врати на кабините. „Извинявам се“ — казваше на онези, които не го интересуваха, а като стигна кабината, в която се беше свряло момчето, изпсува отново и му завика да излезе.

— А сега накъде ще бягаш! Нямаш право да влизаш в клозет, който е само за бели. Излизай или ще разбия вратата.

— Махай се! — каза момчето.

Пияният заблъска вратата.

— Все някога ще излезеш — каза той. — Ще почакам.

— Махай се! — извика пак момчето. — Нищо не съм ти сторил.

Чудеше се защо никой от мъжете в клозета не се наеме да усмири пияния и го изведе и в същия миг разбра, че няма никой.

— Махай се! — викаше той.

Пияният отговори с псувни и отново заблъска вратата. Зад нея огорчението на момчето прерасна в ярост. То се разтрепера, уплашено не от пияния, а от тази развихряща се ярост, която го задушаваше. После извади джобния си нож, отвори го и го стисна тъй силно, че ноктите му се впиха в дланта.

— Махай се! Имам нож, но не искам да си навличам неприятности.

Пияният отговори, че бил чистокръвен американец. Воювал двайсет и четири месеца във Франция. Раняван два пъти, единия път в пищяла, втория — в бедрото. Няма да се махне. Не може да го уплаши някакво си жълтокореместо филипинче с нож. И да излиза. Той е американец.

— Ще те убия — каза момчето, — а не искам никого да убивам. Пиян си. Махни се, моля ти се, не ме вкарвай в беля.

Филипинецът говореше сериозно и искрено. Моторите на парахода бучаха и този шум се смесваше с бученето в главата му. Чувството на унижение, че го преследват и принуждават да се крие, сега се бе превърнало в желание да бъде свободен, та дори и с цената на убийство. Отвори вратата и здраво стиснал ножа в юмрука си, се опита да изтича покрай американеца, но пияният го докопа за ръката и го задържа. Ръкавът се разпра, момчето се обърна, мушна ножа под мишницата на пияния и усети, че се натъква на ребро. Пияният изкрещя и хвана момчето за гърлото, а то го заудря с ножа като боксьор в клинч.

Когато пияният отмаля и се строполи на пода, момчето изхвръкна от клозета все още с ножа в ръка, а от острието капеше кръв. Беше си загубил някъде шапката, косата му бе разчорлена, ръкавът съдран. Всички разбраха какво е извършил, но никой не се помръдна.

Момчето не знаеше къде да се дене, завтече се към носа на парахода, оттам се върна на кърмата.

Никой не смееше да го заговори — всички се досещаха за извършеното престъпление. Нямаше къде да се скрие и преди да дойдат полицаите на парахода, то внезапно спря и завика към хората: