Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Жанры: Классическая проза

Авторы:

Просмотров: 12

Уилям Сароян
Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

— Трябва да дойде всеки момент — каза Макс. — Честна дума. Ще дойде.

Дребният на масата кимна в отговор, а Макс си помисли, забърсвайки бара: „За какво му е притрябвал човек като Пит?“

В бара влезе жена с приятна външност и си поръча уиски със сода. Докато приготовляваше напитката, Макс продължи да говори на дребния.

— Не ми е работа — рече той, — но за какво ви трябва Пит?

— Моля? — попита жената.

— О, извинете, мадам — каза Макс. — Говорех на оня дребния приятел на отсрещната маса. („Дребният приятел на масата — повтори Макс наум. — Ама че приказки, дявол да го вземе!“)

— Той ми е приятел — каза дамата.

— Не, не — прекъсна я Макс. — Говорех на онзи дребния джентълмен ей там. (Дребният джентълмен? Стига с тая дума „дребен“.)

— Добре, и тъй да е — каза дамата. — Той е мой приятел.

— Кой?

— Пит — отвърна тя.

Дребният стана от масата и се приближи до бара. Огледа жената и се поусмихна.

(Това пък какво значи? — помисли Макс.)

— Аз съм му баща — рече дребният.

Жената се обърна и го погледна отвисоко. На Макс му се стори, че хич не го и забелязва.

— Вие сте му баща? — попита тя.

— Да — потвърди дребният. — На Пит Морган.

— Етел Бийд — представи се жената. Тъй произнесе фамилното си име, сякаш едното „и“ бе в повече, на всичко отгоре усети и лош дъх — така го възприе Макс. Всъщност не че тя миришеше, но той си знаеше какво има предвид.

— А аз се казвам Хенри — рече дребният.

— Приятно ми е — отвърна жената.

— И на мен — продължи дребният. — Минах насам тази вечер да видя Пит. Вече две седмици не се е прибирал у дома.

Макс не можеше да проумее какво става.

Пит се отбиваше тук всяка нощ, понякога между полунощ и два, но винаги сам. А тази вечер малко след десет се появява баща му, пък след единайсет идва и някаква жена, достатъчно възрастна да му бъде майка.

— Вашият син е интересно момче — рече жената.

— Знам го, откак се е родил — каза дребният. — И мога да си представя колко е очарователен за хора, които не го познават.

— Заинтересува ме със своята амбиция.

— Много мило от ваша страна. Коя амбиция? — попита дребният.

— Разбрах, че искал да става актьор — отвърна тя.

— Амбиции има, колкото щеш — рече дребният. — Нещо обикновено за преждевременно развитите момчета.

— Каза ми, че е на двайсет и една — заяви жената.

— Няма още и седемнайсет — отговори дребният.

— Един момент — намеси се Макс. — Нямал и седемнайсет ли? Че той вече две седмици идва тук всяка нощ. А на малолетни алкохол не бива да сервирам. Забранено е. Мислех го за двайсет и две-три годишен.

— Не — рече бащата, — и седемнайсет няма.

Дребният очакваше жената да си тръгне, за да си поговори насаме с Пит, но тя явно нямаше намерение да става.

— И седемнайсет няма — повтори той.

— Чух — рече жената.

— Пит е от момчетата, които искат много — продължи дребният. — Пари давате ли му?

Тя не се смути от този въпрос, както очакваше Макс.

— Да, давала съм му — отвърна.

— И сте омъжена?

— Моля — рече жената.

— Добре де, иначе казано, имате деца, нали?

— Да, имам момиче на деветнайсет години — отвърна тя — и друго на седем. Още едно уиски със сода.

Макс й наля нова чаша. Дребният не пиеше.

— Сигурно съпругът ви е богат? — рече той.

— Богата съм аз — отвърна жената. — Всичките ми съпрузи бяха… бедни.

— И искате да осиновите Пит? — предположи дребният.

— Моля! — рече жената с променен тон. Сега вече тя се сконфузи. (Туй то! Ами сега? — помисли Макс — Майка му стара, адски чаровен хлапак е тоя Пит.)

— Искам само да ви предупредя — рече дребният, — че синът ми ще ви докара нещастие. Разберете, на него не ще можете нищо да направите! Според мен той е способен на всичко. Би могъл да направи нещо велико или нещо много странно. Би могъл да убие, без да почувства ни най-малко угризение. Положително не го познавате така добре, както аз. Искам да си поживее сега, пък скоро сам ще разбере с какво да се захване. Той е неспокоен, бързо се отегчава и дълбоко в себе си е неудовлетворен. От него всичко може да се очаква.

— Страхувам се, че не ви разбирам — рече жената.

— Много обичам Пит — каза дребният. — Може би, защото не прилича нито на мен, нито на майка си, нито на братята и сестрите си. Всички го обичаме, но най-много аз. Да ви кажа, Пит малко се стеснява от мен. Но затуй пък май му допадам повече от всеки друг на света. Сигурно нямате намерение да се омъжите за него?