Войната е обявена

Войната е обявена

Жанры: Классическая проза

Авторы:

Просмотров: 10

Уилям Сароян
Войната е обявена

На трети септември 1939 година в бръснарницата на Морага авеню, където се подстригвах, се втурна едно момче, което се казваше Джон.

— В Европа е обявена война — извика то.

Господин Тагалавия изпусна косата ми от едната си ръка и ножицата от другата.

— Да се махаш оттук! — рече той. — И по-рано съм ти казвал.

— Как се казваш? — попитах аз хлапака.

— Джон — отвърна той.

— Колко си годишен?

— Единайсет.

— Да се махаш оттук! — повтори Тагалавия.

Имах чувството, че Тагалавия говори на Джон, но всъщност не беше тъй. Не говореше и на себе си. На мен говореше.

Джон бе излязъл от дюкяна.

Бръснарят си развърза престилката и я захвърли настрани.

— Кой да се маха? — попитах аз.

— Ти — отвърна Тагалавия.

— Защо?

— Искам бръснарницата ми да е порядъчна.

— Но аз съм порядъчен човек.

— А говориш с онова глупаво момче — рече бръснарят. — Не желая хора като теб да ми влизат в бръснарницата.

— Той няма вид на глупак — рекох аз.

— Глупак, загубено момче — рече бръснарят. — И не желая в бръснарницата ми да идват глупаци.

— Може би беше малко глупаво от моя страна да питам момчето как се казва — отговорих. — Съжалявам. Как да ви кажа — аз съм писател и винаги питам хората за нещо. Извинявайте. И ми довършете моля подстригването.

— Не — рече бръснарят. — И толкоз.

Станах от стола и си огледах главата. Косата ми беше подстригана едва наполовина. С тази външност главата ми нямаше точно този вид, който трябваше да има, но все пак можех спокойно да мина три-четири пресечки, докато намеря някой нормален бръснар да ми довърши подстригването. Сложих си вратовръзката и сакото.

— Извинете, колко ви дължа?

— Нищо — рече бръснарят. — Не ща пари от хора като теб. Нито аз, нито семейството ми умираме от глад. Тъй че от глупаци пари не взимам.

— Съжалявам — повторих аз, — но смятам, че все нещо ви дължа. Трийсет и пет цента достатъчно ли е?

— Нито пени! — отсече бръснарят. — И ако обичаш, махай се оттук. Халал да ти е това подстригване. Аз давам на хората. А не взимам от тях. Мъж съм, а не глупак.

Предполага се, че при това положение трябваше да напусна бръснарницата, но бях почти сигурен, че това, което всъщност искаше, бе да се наприказва.

Имам предимството, че разбирам хората и това у мен надхвърля средното ниво, а понякога е дори загадъчно. Долавям неща, които други хора по една или друга причина са неспособни да усетят.

(Понякога това, което долавям, е лошо и ме вкарва в неприятности, но обикновено успявам да се измъкна от тях. Любезна дума. Дружелюбен тон. Практично отношение към такива неща. Всички ние сме братя. Един край ни чака — в земята. Нека се обичаме един друг и не си създаваме ядове.)

В случая усетих, че бръснарят си има грижи или е наплашен; че му се иска да говори и да бъде изслушан; че всъщност, освен ако греша в предположението си, той има да каже нещо на света. И хиляди мили да пропътува, едва ли би могъл да намери човек да го изслуша с такава готовност и да го предаде на света.

— Една цигара? — поканих го аз.

— Нищо не искам — отвърна бръснарят.

— Да ви помогна ли за кърпите?

— Я ми се махай от бръснарницата!

Очевидно тук се бях натъкнал на екземпляр, какъвто изобщо не съм срещал досега. Случвало ми се е да разговарям с някои дами, които следват съвременното течение в литературата в неговата неяснота и непроницаемост, но все пак аз съм писател. Човек очаква един писател да е белязан с чертите на загадъчност и разни други работи, но от един бръснар обикновено се очаква подстригване, бръснене или и двете заедно, съпроводени от любезен разговор, но само толкова. Жените, които са имали време да четат, са склонни да приемат за естествена ексцентричността у един писател, но може би единственият човек на света, който може да приеме подобни качества у един бръснар, е писателят.

Писателите имат малко гордост. Те знаят, че са хора и някой ден ще умрат и ще бъдат забравени. Ние идваме, отиваме си и биваме забравени. Съзнавайки това, писателят е внимателен и любезен, докато другите са груби и жестоки.

Реших да предложа на бръснаря пълната цена за подстригването. Шейсет и пет цента вместо трийсет и пет. Човек всякога може да се подстриже. Има по-важни неща от грижата да не те изиграят.

— Извинете — рекох аз. — Мисля, че не е хубаво от ваша страна, дето не ми давате да си платя. Наистина, не сте ми довършили подстригването, но вероятно някой друг път ще го сторите. Живея наблизо. Ще се видим пак.