Светлините на Агни Йога

Светлините на Агни Йога

Жанры: Классическая проза

Авторы:

Просмотров: 67

Борис Абрамов
Светлините на Агни Йога

Предисловие от преводача

„Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.“

(Послание на апостол Павел до Евреите, 8:7)

Всяка религиозна вяра е свързана с признаването на обстоятелството, че съществува Йерархия на Силите, в която човекът заема някое от по-ниските стъпала, а тези над него са заети от същества с по-висок ранг, като светци, ангели, архангели и така нататък до върха, който по право е отреден за Силата, която е единствена по рода си и се счита за непознаваема поне за хората на Земята. Независимо от това, немалко хора от най-древни времена и до днес са правили и продължават да правят опити за доближаване до най-висшето и за разбулване на неговото естество. Същевременно опити за връзка с хората са правени и се правят и „отгоре“, от страна на по-високите етажи на духовната стълбица, в резултат на което са се появили различните Свещени писания, съдържащи в днешния си вид отделни откъслечни сведения за естеството на духовната Йерархия и някои практически знания и напътствия за живота на обществото. По такъв начин, започвайки примерно от Ведите, като едни от най-старите известни Свещени писания и стигайки до Корана, като сравнително по-късно Послание до вярващите, всяко от известните на света Свещени писания съдържа определени актуални за времето и мястото си сведения, но нито едно не би могло да се приеме за завършено и съдържащо цялата или пълната Истина, без остатък. При все това преобладаващата част от хората в християнския свят са склонни да смятат, че Бог е наставлявал човеците единствено чрез старозаветните пророци, евангелистите и апостолите и че единствено Библията трябва да се приема като Божие слово, а всички останали Свещени Писания са неверни и лъжливи. Същото се отнася и до привържениците на останалите вероизповедания, макар че много преди тяхната поява един не малък пророк е засвидетелствувал търпимостта и уважението си към всички съществуващи религии, като е заявил: „Не трябва да се почита само собствената религия, а да се осъждат останалите, а трябва да се почитат и религиите на другите. Постъпвайки така, помагаш на своята собствена религия, като правиш услуга и на другите. Но ако постъпваш обратно, навреждайки на другите, ти копаеш гроба и на своята собствена религия.“ Идва времето и вече е дошло, когато Бог, в лицето на Йерархията на Учителите, отново отправя своите Послания към хората, с надеждата да ги отвърне от робуването на телесните въжделения, тоест на животинската им природа и да обърне погледа им нагоре, към вечното и нетленното, както им е било завещано преди време: „Аз казах: Вие сте Богове. Всички сте синове на Всевишния.“ (Псалми, 82.6)

Старият завет е бил един от първите Завети, но и преди, и след него е имало и ще има още много, при това все по-съвършени и по-задълбочени. Книгите „Грани Агни Йоги“ са последният известен такъв и всеки, който без преднамереност се запознае със съдържащите се в тях Послания, ще ги приеме с преклонение към този, който ги е дал и с благодарност към този, който го е записал.

Живот на подвиг и непоклатима преданост

Борис Николаевич Абрамов е роден в Русия на 2 август 1897 година. В юношеските му години склонността към военното дело го завежда във флота и той става военен моряк. През 1917 година над Русия преминава ураганът на революцията и Борис Николаевич заедно с много руснаци се оказва зад пределите на родината си. Страхотна тежест ляга на плещите на онези, което се оказват зад границата в такава ситуация. „Зовът на Родината“ е реално съществуващо явление, макар и да не се измерва с нашите земни мерки и трудно да се разбира от не изпиталите това чувство. Озовал се зад границата, той не изгубва вярата си към Родината и не й изменя, съблазните на Запада не го изкушават. Той си остава не само по кръв, но и по дух руснак. Той не се стреми към забогатяване, неговите потребности от материални блага са много скромни.

Б. Н. Абрамов бил човек с голяма култура и всестранно образован: разбирал от техника, работил в химическа раборатория, познавал добре музиката и литературата, като самият той свирел на пиано и пишел стихове. Негово постоянно увлечение били познанията за предназначението на човека, за неговото място и роля в мирозданието. По пътя на духовните си търсения Борис Николаевич се запознал с различни философско-религиозни системи. На него са били близки Ученията на Христос, Буда, Платон, Конфуций, Зороастър. Така се полагали основите на неговия мироглед, който окончателно се формирал след срещата му с Николай Константинович Рьорих.